0887770231 / 0898669661     advslujeben@gmail.com; joana.lozanova@abv.bg
Facebook:

Адвокатска кантора Хайдутов - Лозанова София




Авторско право и сродни права

Уредбата на тази специфична материя се намира в Закона за авторското право и сродните му права. Авторското право възниква за автора със създаване на произведението, катозаконодателят предоставя защита както на публикувани, така и на непубликувани произведения. Авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт. При произведения, създадени от двама и повече автори, срокът започва да тече след смъртта на последния преживял съавтор. Авторските права са наследими и след смъртта на автора авторското право преминава върху неговите наследници по завещание и по закон съгласно Закона за наследството. Авторското право се наследява до изтичане на срока на времетраенето му.

Използването на дадено авторско произведение може да се преотстъпи с изричното и писмено съгласие на автора – чрез договор. С договора за използване на произведението авторът отстъпва на ползвател изключителното или неизключителното право да използва създаденото от него произведение при определени условия и срещу възнаграждение. Когато отстъпи на ползвател изключително право за използване на произведение, авторът не може сам да го използва по начина, за срока и на територията, уговорени в договора, нито да отстъпва това право на трети лица. Когато отстъпи на ползвател неизключително право за използване на произведение, авторът може и сам да го използва, както и да отстъпва неизключително право върху същото произведение на трети лица. Отстъпването на изключително право се извършва изрично и писмено. Ако липсва подобна уговорка, се смята, че е отстъпено неизключително право за използване на произведението. Ако в договора не е уговорен срок, смята се, че правото да се използва произведението е отстъпено за три години. Договорът за използване на произведение може да се сключи за срок до десет години. Когато този договор е сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет години. Нищожен е договорът, с който авторът отстъпва правото да се използват всички произведения, които той би създал, докато е жив.

ИЗДАТЕЛСКИ ДОГОВОР
В раздел II, чл. 43-53 е регламентирана материята по сключването на така нареченият издателски договор и неговото приложение. Договорът се характеризира като двустранен, консесуален, формален, възмезден и срочен договор. С издателския договор авторът отстъпва на издателя правото да възпроизведе и разпространи произведението, а издателят се задължава да извърши тези действия като заплати на автора възнаграждение. С издателски договор може да бъде отстъпено правото за възпроизвеждане и разпространение на вече създадено произведение или на произведение, което авторът се задължава да създаде. Т.е. две са разновидностите на издателския договор - за издаване на готово произведение и за издателска поръчкаОтстъпват се максимум две правомощия – за възпроизвеждане и разпространание на произведението. Отстъпването е винаги за определен срок и е възмездно. В чл. 47 на ЗАПСП са формулирани особените диспозитивни правила – т.е. ако в издателския договор не е предвидено друго, смята се, че:

  • На издателя е отстъпено правото само за едно издание;
  • На издателя е отстъпено правото да издаде произведението в тираж, не по-голям от десет хиляди екземпляра;
  • На автора се дължи възнаграждение в размер петнадесет на сто от цената на дребно на всеки продаден екземпляр от произведението;
  • Броят на екземплярите, които издателят ще предостави на автора безплатно, не може да бъде по-малък от пет екземпляра на всяко издание;
  • Издателят има право да издаде произведението на езика, на който е предадено;
  • Издателят може да разпространи изданието само на територията на страната, чийто гражданин е или където се намира седалището му, ако той е юридическо лице.

Преди да пристъпи към следващо издание, издателят е длъжен да даде на автора възможност да внесе изменения и допълнения в произведението. Издателят е длъжен да връща оригиналите на произведенията на изобразителното изкуство, оригинални документи, илюстрации и други оригинали, предложени му за публикуване, освен ако писмено е било уговорено друго. Ако възпроизведените, но непуснати в продажба екземпляри от произведението погинат изцяло или отчасти не по вина на издателя, последният може в едногодишен срок да възстанови погиналите екземпляри, без да заплаща за това възнаграждение на автора.

Прекратяване на издателския договор - Съгласно чл. 51 ЗАПСП, ако не е уговорено друго, издателският договор се прекратява с изтичане на срока на договора или с изчерпване на тиража на изданието, а ако е било уговорено повече от едно издание – с изчерпване на тиража на последното издание. Ако не е уговорено друго, авторът може да прекрати предсрочно издателския договор едностранно, с писмено предизвестие, когато договорът е сключен за повече от едно издание и тиражът на последното издание е изчерпан, а издателят в едногодишен срок не възпроизведе и разпространи следващо издание, при условие, че авторът в същия срок е поискал от него да направи това. В този случай, полученото вече от автора възнаграждение не подлежи на връщане.

 Издаване за сметка на автора - Съгласно Чл. 53, ал. 1 ЗАПСП, авторът може да възложи за собствена сметка на издател да възпроизведе и разпространи определен брой екземпляри от произведението.  Авторът може да уговори с издател да възпроизведе и разпространи екземпляри от произведението, като участва в разходите по издаването и в приходите от разпространението.

ОБЕКТ НА АВТОРСКОТО ПРАВО

Обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:

 1.     литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;

 2.     музикални произведения;

 3.     сценични произведения - драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;

 4.     филми и други аудио-визуални произведения;

 5.     произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;

 6.     реализирани произведения на архитектурата и приложени устройствени планове;

 7.     фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;

 8.   одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство,   географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;

 9.     графично оформление на печатно издание;

 10.  кадастрални карти и държавни топографски карти.

 

Обекти на авторско право са също:

 1.     преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;

 2.     аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби; 

 3.     периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.

Обект на авторско право може да бъде и част от произведенията посочени по-горе, както и подготвителните скици, планове и други подобни.


СЪВМЕСТНО И КОЛЕКТИВНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ 
Авторското право върху произведение, създадено от две или повече лица, им принадлежи общо, независимо дали произведението е неделимо или се състои от части, които имат самостоятелно значение. За всчко използване на произведението и за преобразуването му е необходимо съгласието на всички автори. При липса на такова, въпросът се решава от съда. След като е дадено съгласие за използването на произведението по определен начин или има разрешение на съда за това, никой от съавторите не може без основателна причина да се противопостави на следващото му ползване по същия начин. Възнаграждението, дължимо на съавторите за използването на произведението, се разпределя помежду им в дялове, определени по съгласие между тях, а ако такова съгласие липсва, то се счита, че всеки от съавторите има равен дял.  При спор, дяловете се определят от съда съобразно приноса на всеки един съавтор. Когато произведението се състои от части със самостоятелно значение, всеки от съавторите може да разреши самостоятелно използването на всоята част, ако между съавторите не е уговорено друго и това не пречи на използването а общото произведение. 

Съгласно цитираната законова регламентация, може да се направи изводът, че при съавторство авторските права са общи, но че начинът на използване може да се договори между авторите. Няма пречка да се договори и начинът за вземане на самото решение или начинът на постигане на необходимото съгласие. Между авторите трябва да бъде постигнато съгласие, което е добре да бъде скрепено с договор – в който договор да се определи и постигне споразумение относно начинът на използване на произведението между съавторите, както и начинът на постигане на съгласието; трябва да е налице и да е ясно, че отделните съавтори са съгласували намеренията си, както и да са наясно, че работят над произведението съвместно и по този начин постигат създаването на едно единно произведение, на което са съавтори.При съавторството и съвместното произведение става дума за т.н. съвместно произведение, колективно произведение и съставно произведение. Когато произведението е създадено с усилията на повече от едно лице става дума за съвместно произведение, а по отношение на авторите му говорим за съавторство. Съавторството може да бъде делимо и неделимо. Делимо е, когато дадена част от произведението може да бъде обособена, а при неделимото не е възможно да бъде отделено делото на един, кой да е от съавторите. Когато произведението, създадено от съавтори, се състои от части със самостоятелно значение, всеки от съавторите може да разреши самостоятелното използване на своята част, ако между съавторите не е уговорено друго и това не пречи на използването на общото произведение.

Различна е хипотезата и законовата уредба при колективното създаване на произведение. Когато различните лица работят самостоятелно за създаване на колективно произведение – такова съставено от отделни авторски материали, всеки един от авторите остава автор на онази част, която индивидуално е създал. А носителят на авторските права върху така създаденото колективно произведение е лицето, което го издава. Всеки обаче остава автор на своя индивидуален принос и съгласно закона може да се разпорежда свободно с него, доколкото не накърнява интересите на носителя на авторските права над колективното произведение. Добре е уреждането на тези взаимоотношение също да е с договор между авторите и носителя на авторските права над колективното произведение, с оглед избягването на бъдещи спорове

Съставно произведение
 е това, което е съставено от отделни авторски произведения, подбрани от съставител, който е и носителят на авторското право върху съставното произведение.
Авторското право върху сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни принадлежи на лицето, което е извършило подбора или подреждането на включените произведения и/или материалиосвен ако в договор е предвидено друго. Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведения на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори. За включването на произведения или части от тях в такова произведение е необходимо съгласието на техните автори, освен ако законът не предвижда друго. 


АВТОРСКО ПРАВО, ТРУДОВО ПРАВО И ДОГОВОР ЗА ИЗРАБОТКА.
Съгласно хипотезата на нормата на чл.14 ЗАПСП,  ако не е уговорено друго, авторското право върху компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя. Трябва да се има предвид, че тази постановка визира само случаите на създаване на компютърна програма в рамките на трудово правоотношение. Когато става дума за друг вид защитено по ЗАПСП произведение нещата стоят по друг начин. Авторското право върху произведение, създадено в рамките на трудово или служебно правоотношение, принадлежи на автора, освен ако в този закон не е предвидено друго. Става дума за имуществените права за използване на произведението. Законът не позволява работодателят да получи  неимущественото авторско право, а именно – да се нарече автор на произведението. Това е важимо и за компютърните програми. Съгласно закона, работодателят или органът по назначаването има изключително право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, доколкото в трудовия договор или в акта за назначаване не е уговорено друго, да използва така създаденото произведение за свои цели. Работодателят или органът по назначаването може да упражнява това право по начин и до степен, съответстващи на обичайната му дейност.

Когато възнаграждението на автора по времето, през което е създал произведението се окаже явно несъразмерно на приходите, реализирани от използването на произведението, авторът може да поиска допълнително възнаграждение. Ако не се постигне съгласие между страните, спорът се решава от съда по справедливост. Произведението трябва да е създадено именно в изпълнение на трудови задължения, а не просто във времевите рамки на съществуване на трудово правоотношение. При трудовото правоотношение правата за работодателя възникват по силата на закона и имат продължителност не 10 години, а всъщност през цялото времетраене на авторското право. Също така, законът позволява (съгласно чл. 41, ал.2 ) да бъде уговорено друго, доколкото не са нарушени изрични императивни правни норми. Ако такива бъдат нарушени, то тяхното нарушаване влече нищожност, поради противоречие със закона.

Много близка е уредбата касаеща създадените произведения по договор за изработка или поръчка. Съгласно чл. 42 ЗАПСП, авторското право върху произведение, създадено по поръчка, принадлежи на автора на произведението, освен ако в договора за възлагане е предвидено друго. Ако не е уговорено друго, поръчващият има право да използва произведението без разрешение на автора за целта, за която то е било поръчано. Стриктното тълкуване води до извода, че за друга цел, ако тя не е била уговорена използването без изрично разрешение е недопустимо. В договора уреждащ отношенията между страните е важно да се прецизират всички елементи, касаещи използването на имуществените авторски права. Законът позволява страните да предвидят друго, различно от установената законова хипотеза в чл. 42. В договорът страните следва да се споразумеят какво изработване (създаване) именно се възлага, кои права се отстъпват от автора (създателя на произведението) за ползване, съответно и за какъв срок – и за използването и за създаване на произведението както и начините на използване. Неимуществените авторски права не могат да бъдат отстъпени, такава уговорка е нищожна. Следва да се има предвид, че за всички други отношения, които не са изрично уговорени между страните се прилагат нормите на закона, установени в ЗАПСП.


НАРУШАВАНЕ НА АВТОРСКОТО ПРАВО И СПОСОБИ ЗА НЕГОВАТА ЗАЩИТА.
За нарушения на авторското право може да се носи гражданска, административна и наказателна отговорност. Всъщност защитата на правата на авторите може да се осъществи най-адекватно по гражданскоправен ред по реда на ГПК. По наказателно правен ред може да се постигне налагане на наказание на конкретния извършител на престъплението. Обезщетяване на вредите – имуществени или неимуществени или на пропуснати ползи – от нарушаването на ЗАПСП е винаги гражданскоправен въпрос.
Защита по наказателен ред - съгласно чл. 172а който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева.
Деянието се състои в записване, възпроизвеждане, разпространяване, излъчване или предаване, или използване по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право. За да е налице престъпление по чл. 172а НК трябва да е извършено някое от посочените действия на произведение, защитено по ЗАПСП и да е сторено без съгласието на носителя на съответното право. Тези елементи следва да са налице кумулативно.

В чл. 18 ал. 2 от ЗПСП са изброени различни начини на използване на произведение - 
1. възпроизвеждането на произведението;
2. разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението;
3. 
публичното представяне или изпълнение на произведението; 
4. излъчването на произведението по безжичен път; 
5. предаването и препредаването на произведението по кабел;
6. 
публичното показване на произведение на изобразителното изкуство и на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин; 
7. превеждането на произведението на друг език;
8. преработката и синхронизацията на произведението. Преработка е и приспособяването и внасянето на всякакъв вид промени в произведението, както и използването на произведението за създаване на ново, производно от него произведение;
9. реализирането на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, за който той е предназначен; 
10. предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;
11
. вносът и износът в трети държави на екземпляри от произведението в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото по т. 1.

Използване от т. 3 до т. 8 включително е налице и когато посочените действия се извършват по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица. Т.е. при кумулативното наличие на посочените предпоставки и след надлежното им доказване пред съда, ще се постигне наказание на дееца и предметът на престъплението иззет в полза на държавата и унищожен.

Защита по гражданскоправен ред - обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, като обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението. Съдът е длъжен по закон (чл. 95, ал. 4 ЗАПСП) да определи справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. Също така по гражданскоправен ред може да се постигне: установяване факта на нарушението; преустановяване на неправомерното използване или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване; изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри от произведението, обектите по чл. 72 ЗАПСП или базите данни по глава единадесета „а“, както и на негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите; изземване от употреба на презаписващите, декодиращите и възпроизвеждащите устройства, използвани изключително за извършване на нарушения; да му бъдат предадени вещите по т. 3; разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие. От гледна точка интереса на носителя на авторското право, ще е налице пълно установяване на факта на нарушението със съдебно решение, преустановяване на нарушението, разгласа и надлежно обезщетяване на всички вреди и пропуснати ползи.

Защита по административнонаказателен ред по този ред се наказват маловажните деяния и тези, които не съставляват престъпления по НК, а административни нарушения. Съставите на административни нарушения са изброени в чл. 97 ЗАПСП, като установяването на нарушенията, издаването на АУАН и НП, обжалването на НП и изпълнението на наказанията (глоба или имуществена санкция) е по реда на ЗАНН от органа, на който това е възложено от министъра на културата.






Адвокатска кантора "Хайдутов-Лозанова" - защитаваме и пазим Вас, правата и
имуществото Ви!
Меню

Начало
За нас
Контакти
Полезна информация

Често задавани въпроси
Как да ни откриете?

Контакти

адв. Галин Хайдутов, тел.: 0887770231
адв. Йоана Лозанова, тел.: 0898669661

гр. София, бул. ''Витоша'' №1А, партер, офис №16
advslujeben@gmail.com; joana.lozanova@abv.bg
2020, Всички права запазени.