0887770231 / 0898669661      advslujeben@gmail.com; joana.lozanova@abv.bg
Facebook:





Защита срещу дискриминация
Дискриминацията е всяко неблагоприятно третиране въз основа на определени характеристики като пол, възраст, социално положение, сексуална ориентация, аса, народност, религия и др. Характеризира се с това, че това неблагоприятно третиране може да се прояви при или по повод упражняването на широк спектър от права като правото на труд, на образование, правото на достъп до определена информация. Ако дискриминационният акт осъюествява признаците на престъпление, можете да подадете жалба в Прокуратурата. Във всички останали случаи компетентни да се произнесат са Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ или районният съд по местоизвършване на дискриминационния акт. В основата на всяко дискриминационно поведение стои някакъв предразсъдък към определена социална група, което води до поведение на нетолерантно и враждебно отношение. В следствие на това дискриминационно отношение пострадалият е възпрепятстван да осъществи своите права като право на труд, образование, на някаква социална услуга или става обект на психически тормоз или физическо насилие. Най-тежките форми на дискриминация са т.нар. престъпления от омраза като убийство или телесна повреда по расистки или ксенофобски подбуди, засягане на личността или имуществото заради раса, народност, религия или други подобни признаци.
  • Ще подадем жалба/иск от Ваше име, за да Ви спестим време и усилия;
  • Ще участваме с Вас по време на всички действия по разследване на случая;
  • Ще следим за развитието на случая и ще оспорим всеки акт, който накърнява правата Ви;
  • Ще направим необходимото в случаите, когато е накърнено правото Ви на труд, образование, когато сте лишени от достъп до определена социална или административна услуга въз основа на Вашия пол, сексуална ориентация, етнос, социално положение или друг защитен признак.


       Нормативният акт, регулиращ материята свързана с дискриминацията, е Законът за защита от дискриминация в сила от 01.01.2004 г. Целта на този закон е да осигури на всяко лице право на равенство пред закона, равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот, ефективна защита срещу дискриминацията. Дискриминацията винаги се изразява в неравно третиране, но не всяко неравно третиране е дискриминация. Законът за защита от дискриминация изчерпателно посочва случаите, когато неравното третиране е законовооправдано.

Дискриминацията легално се разделя на пряка и непряка. За форми на дискриминация се считат още:
- тормозът въз основа на дискриминационни признаци - тормоз е всяко нежелано поведение на основата на горните признаци, изразено физически, словесно или по друг начин. То има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда;

- сексуалният тормоз - сексуален тормоз“ е всяко нежелано поведение от сексуално естество, изразено физически, словесно или по друг начин, с което се накърняват достойнството и честта и се създава враждебна, принизяваща, обидна, унизителна или застрашителна среда и, в частност, когато отказът да се приеме подобно поведение или принудата към него може да повлияе на вземането на решения, засягащи лицето;
- подбуждането към дискриминация - мотивиране на дадено лице да извърши нещо, което то не се решава да направи. В контекста на днешната тема, към подбуждане към дискриминация се причислява т.нар. „реч на омразата“. Например, конкретно лице съветва работодател да не наема на работа човек с хомосексуална ориентация;

- преследването и расовата сегрегация - преследване е налице при по – неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация; по – неблагоприятно третиране на лице, когато свързано с него лице е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действия за защита от дискриминация; по – неблагоприятно третиране на лице, отказало да дискриминира. Расова сегрегация е издаването на акт, извършването на действие или бездействие, което води до принудително разделяне, обособяване или отделяне на лице на основата на неговата раса, етническа принадлежност или цвят на кожата;
- изграждане и поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места - Дискриминация ще бъде налице винаги, когато достъпът до публични места на лица с увреждания е ограничен, вследствие на лоша инфраструктура.

        Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак от изброените по-горе, или на лица, които без да са носители на такъв признак съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредби, критерии или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

Защитата от дискриминация може да бъде проведена на няколко етапа. Всеки от тях, може да се каже, че допълва предишният. Това, обаче, не означава, че е необходимо да се мине през предходните, за да се стигне до следващия. Тоест, етапите са алтернативни и предприемането на който и да е от тях зависи от волята на пострадалия от дискриминация.

Защита при упражняване правото на труд - На първо място, ЗЗДискр. възлага на работодателя задължението да не извършва дискриминация въз основа на някой от горните признаци при назначаване на работа. Така например, работодателят няма право да откаже назначаване на работник с хомосексуална ориентация само въз основа на този признак, ако отговаря на изискванията за заемане на съответната длъжност. Работодателят няма право да изисква от работника информация относно горните признаци. Изключение е възможно в изчерпателно изброени от закона хипотези. Те са 21 на брой и по същество представляват случаи, когато неравно третиране е налице, но без да има дискриминация.


            Случаи на различно третиране на лицата, които НЕ представляват дискриминация:
1.     тяхното гражданство, когато това е предвидено в закон; 
2.   характеристика, отнасяща се до някой от горните признаци, когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване;
3.    религия, вяра или пол по отношение на занятие, осъществявано в религиозни институции или организации, когато поради естеството на занятието или условията, при които то се осъществява, религията, вярата или полът е съществено и определящо професионално изискване;
4.     религия, вяра или пол при религиозно образование или обучение, включително при обучение или образование с цел упражняване на занятие по т. 3
5.  признак увреждания при провеждане на обучение и придобиване на образование за задоволяване на специфични образователни потребности с цел изравняване на възможностите им;
6.     признак пол при предоставянето на стоки и услуги, предназначени изключително или основно за представителите на единия от половете;
7.  признак пол при предприемане на мерки, имащи за цел инициативи, изключително или основно насърчаващи предприемачеството сред жените в случаите, когато те са недостатъчно представеният пол, или за предотвратяване или компенсиране на неизгоди в професионалната кариера.

Различно третиране по признак възраст
, които не представляват дискриминация: 
1.  определянето на изисквания за минимална възраст, професионален опит или стаж при наемане на работа или при предоставяне на определени преимущества, свързани с работата;
2.  определянето на максимална възраст за наемане на работа, което е свързано с необходимостта от обучение за заемане на съответната длъжност или с необходимостта от разумен срок за заемане на длъжността преди пенсиониране;
3.    изискванията за възраст и определен от закона трудов или служебен стаж за целите на пенсионното осигуряване;
4.   определянето на изисквания за минимална и максимална възраст за достъп до обучение и образование;
5. 
установяване на максимална възраст за получаване на кредит по Закона за кредитиране на студенти и докторанти. 

Специална закрила на уязвими групи, която НЕ може да се квалифицира като дискриминация:
1.      специалната закрила за бременни жени, жени в напреднал етап на лечение ин-витро и майки, установена със закон, освен ако те не желаят да се ползват от тази закрила и са уведомили писмено за това работодателя;
2.      специалните мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на вече споменатите признаци с цел изравняване на възможностите им;
3.      специалната закрила на деца без родители, непълнолетни, самотни родители и лица с увреждания, установена със закон;
4.    мерките за защита на самобитността и идентичността на лицата, принадлежащи към етнически, религиозни или езикови малцинства, и на правото им самостоятелно или съвместно с другите членове на своята група да поддържат и развиват своята култура, да изповядват и практикуват своята религия или да ползват своя език;
5.      мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на участието на лица, принадлежащи към етнически малцинства.

Особени мерки, които НЕ са дискриминационни:
1.      мерките и програмите по Закона за насърчаване на заетостта;
2.      мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на балансирано участие на жените и мъжете;
3.      временните насърчителни мерки, прилагани по реда на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете.

Процедури и ефективни възможности за защита пред компетентните органи и съда на Република България
С приемането на ЗЗДискр бе създаден орган със специални правомощия – Комисия за защита от дискриминация. Комисията (КЗД) се явява специфичен орган, който има компетентността да установява дискриминация и да постановява преустановяването й, да налага санкции и принудителни административни мерки (ПАМ) и др. Много важно правомощие е това Комисията да се самосезира и да образува дела по сигнали (а не непременно по жалби от жертви на дискриминация).Понастоящем Закона за защита от дискриминация допуска две алтернативни (а не обусловени) процедури за защита от дискриминация – пред съд (Районен съд) и пред комисията. И двете производства са освободени от държавни такси, като производството пред Комисията завършва с административен акт, който подлежи на обжалване пред Административен съд, а производството пред съда – по реда на инстанционния контрол пред горестоящия съд.

Комисията има следните правомощия:
1. установява извършеното нарушение;
2. установява нарушителя и засегнатото лице;
3. определя вида и размера на санкцията;
4. прилага принудителни административни мерки;
5. установява, че не е извършено нарушение на закона и оставя жалбата без уважение – в случаите, в които такова не се е установило.

Съдът има следните правомощия:
1. установява нарушението;
2. осъжда ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения;
3.
присъжда обезщетение за вреди.

В този смисъл налице е разлика, която е съществена – Комисията не може да присъжда обезщетение и не присъжда сторени адвокатски разноски, докато съдът може да присъди такива. Друга разлика е, че Комисията може служебно да събира доказателства, да изисква данни,
като поема пътни разноски на страните и свидетелите. Важно е да се съблюдава и това, че Комисията може да бъде сезирана в тригодишен срок от извършване на нарушението по ЗДИскр.

Адвокатка кантора „Хайдутов
& Лозанова” предоставя юридическа помощ при пряка и непряка дискриминация, както пред КЗД, така и пред съда за установяване на нарушението и обезщетение за нанесени вследствие на дискриминация вреди; преустановяване на дискриминацията от лицето, което я е извършило. 

Важно! КЗД не може да присъжда обезщетение за нанесените вследствие дискриминацията вреди. Това може да направи само съдът. За производството пред съда не внася държавна такса. 







Защита срещу дискриминация


Меню

Начало
За нас
Контакти
Полезна информация

Често задавани въпроси
Как да ни откриете?

Контакти

България

гр. София, бул. ''Витоша'' №1А, партер, офис №16, e-mail: advslujeben@gmail.com; joana.lozanova@abv.bg

адв. Галин Хайдутов, тел.: 0887770231; адв. Йоана Лозанова, тел.: 0898669661

 

 

2020, Всички права запазени.