За защита на трето лице в производството по принудително изпълнение:
- обжалване на постановлението за възлагане;
- обжалване действията на съдебния изпълнител когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице; 
- обжалване на въвода във владение на недвижим имот от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява.

Жалба срещу действията на ЧСИ

Детайлно в Гражданския процесуален кодекас са посочени всички актовете и действия, които могат да бъдат предмет на съдебен контрол при извършено от страна на ЧСИ нарушение. На първо място, това са изрични откази и постановления на ЧСИ, с които се отказва да се извърши определено изпълнително действие, както и спирането и прекратяването на изпълнението. Правото на тази жалба е признато само по отношение на взискателя, тъй като длъжникът няма правен интерес от подобно обжалване.

При оспорване действията на ЧСИ, длъжникът може да обжалва издаденото постановление на ЧСИ за глоба и насочването на принудителното изпълнениет върху недвижимо имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот. Съгласно последните изменения в ГПК в сила от 2017г. на длъжникът е предоставена възможност за обжалване и на отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка на вещта, предмет на публична продан, назначаването на определено лице за пазач на вещта, както и отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и разноските по изпълнението.

Постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

Съдебно оспорване действията на ЧСИ

Образуването на изпълнително производство представлява извънсъдебно образуване на дело пред определен частен съдебен изпълнител по молба на кредитор за събиране на съдебно признато вземане, определена парична сума или вещ (с изключение на хипотезата на чл.417 от ГПК, където вземането на взискаеля подлежи на събиране преди установяването му по съдебен ред). Целта на изпълнителното дело е кредиторът да събере неплатените задължения принудително, т.е. независимо от това дали длъжникът има възможност и желание да заплати задължението, като кредиторовото вземане подлежи на събиране от цялото имущество на длъжника.

Правата, с които частните съдебни изпълнители в страната разполагат при събиране на определено вземане, могат да бъдат обособени в три групи:

1. ЧСИ имат правото да извършват цялостно проучване на притежаваното от длъжика имущество, като за целта се снабдяват с информация от всички държавни органи, физически и юридически лица за собствеността, за наличността по банковите сметки, за възнагражденията и други плащания, които получава задълженото лице от трети лица /заплати, обезщетения за неползван отпуск, социални плащания и т.н/;

2. Разполагат с правото да налагат мерки, които ограничават разпорежданията с имуществото – в това число запори върху трудово възнаграждение, банкови сметки, МПС, както и възбрани върху притежаваното от длъжника недвижимо имущество;

3. Законодателя е предоставил и правото съдебния изпълнител да извършва продажба на притежаваното от длъжника имущество, да удържа суми от банковите му сметки или от други плащания, които получава /трудови възнаграждения, плащания от контрагенти, наеми и др./.

Изграждането на цялостна правна защита е основен момент при предприемането на съдебно оспорване срещу действията на ЧСИ. Задачата на Адвокатска кантора „Хайдутов & Лозанова” е да оформи и изготви жалба против действията на съдебния изпълнител, като прложи всички необходими доказателства и я подаде в указания от законодателя двуседмичен срок чрез частния съдебен изпълнител до окръжния съд по местоизпълнението.

СРОКОВЕ ЗА ОБЖАЛВАНЕ НА ДЕЙСТВИЯТА НА ЧСИ

В случай, че страната е присъствала на извършването на съответното действие от съдебния изпълнител, то срокът за нея започва да тече от момента на извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи-от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.

С представянето на изпълнителният лист от страна на взискателя се стига до образуване на изпълнително дело. Принудителното изпълнение започва винаги с изпращане на покана за доброволно изпълнение, чийто срок не може да бъде по кратък от две седмици. Когато се пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й. Ако обаче заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното й изпълнение не се дава. В този случай наместо покана за доброволно изпълнение до длъжника се изпраща съобщение за образуване на изпълнително производство, както и копие от така издадения изпънителен лист. Съдебният изпълнител, когато това е необходимо за провеждане на изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника, както и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения. При противопоставяне от страна на длъжника, съдебният изпълнител има правото да потърси съдействие и от страна на полицията. 

В редица случаите съдебния изпълнител не успява да събере дължимите сумите от длъжника в производството, а редица действия се предприемат след изтичане на законово определените срокове или в ненадлежната за това форма. След определен момент и при изпълнение на определени в закона предпоставки е възможно изпълнителното дело да се прекрати и задължението да отпадне. Следва също така да се има предвид, че давността в изпълнителния процес се прекъсва с всяко ефективно предприето изпълнително действие за събиране на вземането, като от това действие започва да тече нова погасителна давност.

Дължими такси към ЧСИ от длъжниците 

При образуване на изпълнително дело за събиране на дължими суми ЧСИ начисляват разноски по изпълнението. Длъжникът получава покана за доброволно изпълнение с препис от изпълнителния лист и констатира, че задълженията по изпълнителния лист са едни, а крайната сума, която съдия-изпълнителят търси е много по-висока. Следва да се има предвид, че длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая:

1.    Ако длъжникът не е отговорен за предявяване на изпълнителния лист, защото вече е платил дълга си;

2.    Ако изпълнителните действия на ЧСИ бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноските, генерирани в производството. Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира и се задържа от съдебния изпълнител.

Следва да се има предвид обаче, че отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем в зависимост от това дали изпълнителният лист е предявен пред държавен съдебен изпълнител или пред частен съдебен изпълнител и не зависи от това внесени ли са от взискателя дължимите авансови такси по изпълнението, като например такса за образуване на делото, за проучване имущественото състояние на длъжника и др.

Таксите, които се събират от държавния и от частния съдебен изпълнител са уредени в различни нормативни актове –  съответно в Тарифата на Държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК и   в Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Таксите, които се събират от държавния съдебен изпълнител, тъй като последният е орган, натоварен от държавата да извършва действия по принудително изпълнение, съставляват по съществото си държавни такси, докато частният съдебен изпълнител е физическо лице, на което държавата в възложила една публична дейност – дейността по принудително изпълнение и платимата на частния съдебен изпълнител такса представлява възнаграждение за положения от него труд.

При предявен изпълнителен лист пред ДСИ (държавен съдебен изпълнител), ако длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение от него се събират всички дължими такси и разноски по изпълнението, с изключение на т. нар. окончателна такса по чл. 53 от Тарифата на Държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Именно тук длъжникът отговаря за дължимите от взискателя авансови вноски /дори да не са били заплатени предварително/ за извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и правни сложност на изпълнителното производство. Ако обаче взикателят е поискал и съденият изпълнител е извършил изпълнителни действия, които не са били необходими, с оглед размера на търсената сума и интереса на взискателя от бързо удовлетворяване, както и ако някои от поисканите изпълнителни действия още не са били извършени, длъжникът не отговаря за тези такси.

Длъжникът не отговаря и за пълния размер на таксата за опис на посоченото от взискателя имущество, ако преди извършването му, длъжникът е предложил изпълнението да бъде насочено срещу друго имущество и предложението е било неоснователно отхвърлено от съдебния изпълнител.

Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебенизпълнител и  длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират както дължимите от  взискателя авансови такси  /дори те да не са били платени предварително/ за извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за процесуално представителство, така  и т. нар. окончателни такси по чл. 26 от Тарифата на таксите и разноските към закона за частните съдебни изпълнители.

            Спиране на изпълнението

         Спирането на изпълнението е възможно в няколко случаи. Съдът, сезиран с надлежно искане, може да спре принудителното изпълнение. Това става в случаите, в които длъжникът предостави обезпечение на взискателя. На второ място, спиране на изпълнително дело е възможно по искане на самия взискател. На трето място, производството се спира при смърт на взискателя или длъжника, както и когато е налице необходимост от учредяване на настойничество или попечителство на някоя от страните в производството.

           Прекратяване на производството
            Прекратяването на принудителното изпълнение е възможно до деня на постъпване на парични суми от публичната продан или на плащания от страна на трети задължени лица, при това при сбъдване на някоя от изрично посочените от законодателя хипотези. На първо място, производството се прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които е видно, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. На второ място, изпълнението се прекратява, когато взискателят е поискал това писмено. На трето място, изпълнителното дело се прекратява, когато изпълнителният лист бива обезсилен от съда. На четвърто място, принудителното изпълнение се прекратява, когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен. Петата хипотеза, допускаща прекратяване, е, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество, върху което да се насочи изпълнението. На следващо место изпълнението се прекратява, когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението. Прекратяването е допустимо и когато бъде представено влязло в сила решение, с което искът на засегнатото лице за установяване на недължимост, бъде уважен. На последно място принудителното изпълнение се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

             Прекратяване на изпълнителното дело след изтичане на две години от последното изпълнително действие:

         Това е т.нар. перемция на изпълнителното дело при което то се прекратява ex lege или по право, за което не е необходим нарочен акт или постановление на частният съдебен изпълнител, а издаденото такова единствено констатира тази правна последица. Съдебният изпълнител следва служебно да следи за спазването и изтичането на този срок и да откаже да извърши изпълнителни действия, които са поискани след него. Всяко изпълнително действие, предприето след този срок е незаконосъобразно такова, поради което следва да бъде отменено, а частния съдебен изпълнител носи отговорност за вредите от извършването му.

           Давностни срокове

           Важен въпрос, касаещ изпълнителните производства, е въпросът за давностните срокове, инкорпорирани в него. Давностният срок за съдебно потвърдено вземане е винаги 5 години. „Съдебно потвърдено“ е всяко вземане, за което има влязло в законова сила съдебно решение, с което се истановява дължимостта на вземането. Въз основа на това решение се издава изпълнителен лист, които се предава на ЧСИ за образуване на изпълнителното дело. При издаден изпълнителен лист давността е винаги 5-годишна и започва да тече от влизане в сила на съдебното решение. В рамките на този срок може да се образува изпълнително дело и да се предприемат изпълнителни действия. В този случай, давността се прекъсва. Това означава, че изтеклият до момента срок се заличава и от съответното изпълнително действие започва да тече нов давностен срок.